История

Доскоро за първи обществен парк в страната бе смятан Дондуковият парк в Пловдив, създаден през 1878г. В НБКМ обаче, е запазен брой 486 на в. “Дунав” от 24 юли 1870г, в който четем:
- “Освенъ това праздното място, което се намира срещу Дунавската баня (в Силистра)… понеже е сгодно за една градска градина, съветътъ решил да ся направи това място на градина… Всичките разноски… щели да възлязат на 30000 гроша”.

Освен парк силистренци построили и казино в него, за което общо отделили 35 000 гроша и 11 пари. Градежите са част от ликвидирането на разрушенията след Кримската война.

През 1899г. Никола Маринополски пише в “Силистренски алманах” кои са любимите места за отдих на силистренци. “Пипиниерата, градината с разновидни дървета, сенчести алеи и обрасли със зеленина, която развеселява душата на всеки посетител и Новопостроената градска крайдунавска градина, на север от града, до самия бряг на Дунава, засадена с различни цветя и дървета.

През 1908г. в парка е назначен агроном, който да отговаря само за него. Доставени са и първите рози от Темишоара. Построен е първият фонтан,Първият фонтан, наречен звездообразният, сниман преди близо 80 години.Зад него стои най-старото дърво в парка. Единственият дъб в парка е засаден през 1910 година.

От Балканската война до 1940г. развитието на Дунавският парк спира, но все пак е съхранен от унищожение. Кадри от студената зима на 1929г, изглед към Дунав от парка.През 1954г. сърце на дунавският парк става озеленителят Кирил Топоров. Много труд, голяма любов и дълго влагане чака той в 54-те декара, които поема… за да остави след десетилетия градината цели 200 декара.

През 70-те години на миналия век старата част на парка и крайбрежната му ивица са включени в архитектурно-археологическият резерват “Доросторум – Дръстър - Силистра” През 1991г. паркът бе обявен за природна забележителност с национално значение.